Осоговска планина
Осоговската планина
Сайтът
е
озвучен.
/Из книгата "Осоговската планина" - 2002г., автор Йордан Котев/

©Текстът е защитен от закона за авторското право – не могат да бъдат използвани по какъвто и да е начин материали от сайта без разрешение на автора
(тел: 0878452095, e-mail: kalendar_kyustendil@mail.bg)

Осоговска планина
В безкрайните звездни имения, между милиарди небесни тела с различни характеристики, в спирален ръкав от звездните полета на Млечния път се върти в своята орбита Синята планета.
В гравитационния участък на слънчевата система, тя е космически дом на разумните земни същества.
По протежение на четиридесет и два градусовия паралел в северното и полукълбо е разположена Осоговската планина, с дължина от 110,250 км и ширина 49,350км.
Координатите и са най-северната част на Осоговско-Беласишката група от Рило-Родопския масив, на Балканския полуостров в Европейския континент.
Северните и северозападните склонове на планината са стръмни, а югоизточните полегати.
Според едно от научните схващания в съвременната орография, границата на планината минава от Велбъждския проход /Деве баир/, източно в Каменишката котловина, продължавайки североизточно по южния и край. Прехвърля Гърлянсксата клисура /Дервено/ и се спуска източно по долината на Вратичка река до гр.Кюстендил.По южния край на полето му в югоизточна посока достига река Струма. Слиза по течението и до река Елешница, южно срещу течението и минава до река Речица, оттам продължава в западна посока до изворната и област. Минава през високата седловина /Черната скала/, първоначално южно, а после югозападно по река Звегорска, до река Брегалница и от град Делчево по течението на река Брегалница. След навлизането и в Кочанското поле, минава по северния му край, пресича град Кочани, Злетовската река и продължава срещу течението в северозападна посока на неин десен приток минаващ през село Плешанци. Продължава почти в западна посока към село Долни Стубол, след което в северозападна посока прехвърля седловината югозападно от селото, спуска се до непостоянен ляв приток на Крива река и по него достига нейната долина. Срещу течението и в североизточна посока преминава през град Крива Паланка, оттам южно до село Узем. Под него напуска Крива река и в североизточна посока се отправя до Велбъждския проход.
От ерата на новия живот, предполагаемо в периода на неогена, планината е добила сегашния си облик. По късно оградните планини на сегашната Кюстендилска котловина, започнали да се издигат, като се разкъсал древният Понтийски басейн. Дълбоките морски заливи на мястото на реките Струма и Вардар се оттеглили.

Осоговска планина, планина Осогово, карта
В левантикума епирогенетичните сили от образуването на континента почнали да издигат бъдещите Осоговски вериги, а през миоцена и плиоцена структурите на планината били подложени на мощни изригвания.
В по ново време земеповърхните форми са резултат от следващи колебателни движения в преходността на всичко около нас.
Вгледаш се във величествения покой на планината, в преплетените и пътеки от драматични събития и легенди, цели отминали епохи, потъващи в сивите пеленина на урановия камънак- безмълвен свидетел на забравата...
Осоговската планина е старо славянско или пославянчено име. Срещат се и наименованията Дуваница, Дованица, Доганица, чиито съдържания се извеждат от различни по значения думи. От дуван- тур. Тютюн /места за отглеждане на тютюн/, от сръбски- дуван- митница, доган-тур. Сокол /в стара Турция е бил прочут лова със соколи/.
Наименованието Осогово може да произлиза и от преселниците рудари -саксонци или саси, които се заселвали по тези места. От старогерманските думи Бог и лъка /място/, които се срещат и във формите "Osso"- бог и "gow"- лъка, от Осогов- Божа лъка, Божа благодат, или място на Бога. Славянският произход на думата осогов означава планина, която се простира около известна област. По начина на образуването си осог в осогов напомня старобългарското острог- военен стан, образуван от предлога о- "около" и старинното пазя, защитавам.
Класическите писатели Херодот, Страбон, Помпоний Мела, Плиний, Ариан, Клавдий Птоломей споменават Орбелус, като не са имали един строго определен орографски обект, както го схваща съвременната география, а са имали впредвид различни части от планинските лабиринти от двете страни на река Струма. По точно Орбелус се е схващало като събирателно име на всичките тези планини. Балканолога Ами Буе приема Орбелус за старо име на Осогово, проф. Г.Златарски- за област от Рила планина, К.Иречек- за Пирин планина. Помпоний Мела от Испания, около 40 г.от н.е., споменава планините: Хемус, Родопи и Орбел, които били прочути с празниците на Либера /Дионис/ и сборището на Менадите, организирано за пръв път от Орфей.
Днес е характерно, че всяка що годе орографска област в планината си има свое име: Малешевско, Пианечко, Каменичко, Крайще, Разметанско, Страцин, Славище, Средорек, Гладно поле.
Осоговската фауна заема гранично място между Сарматската и Средиземноморската област. Тук са живяли бизонът и дивият бик /известен в стари източници като тур/.
Херодот, описвайки похода на Ксеркс от Акаит към Терма, пише че като минавал през Пеонска и Крестонска област /части от Осоговието/, камилите му били нападнати от лъвове. Спомените за мечките и тайнствения свят на влечугите (виж) са обезсмъртени с много имена на местности. Богата действителност днес са сърните, зайците, язовеца, черния пор, белката, златката, дивата котка, дивата свиня, лисицата, осоговският вълк. От пернатия дивеч орелът е увековечен с редица географски наименования- Мачкалища- изворите на Орлова река, където са се къпали орлите, Соколова река- приток на Воденичница, Соколов камък в съседство с едноименната река в дела на Вратца. Из скалите на река Бистрица намират подслон скалистите лястовици, яребици, скорци, дроздове, врабци, кълвачи.
Във флористично отношение Осоговската планина представлява самостоятелен планинско-растителен участък, който заема гранично положение между средноевропейската и средиземноморската области.
В ботаническо отношение се разпада условно на два пояса - субалпийски пасища (виж) и гори (виж), които започват под линията на пасищата на височина 1800 метра.
Географското положение, плодородната земя и наличието на полезни изкопаеми, са причина през планината да се кръстосват стратегически и търговски пътища. От тук е минавала още от древността основната пътна артерия от Азия към Средна Европа, а перпендикулярните връзки с посока север-юг са оформяни по долините на реките Струма, Морава и Вардар.
Днес от тук минава общоевропейския транспортен коридор № 8- Дурас- Тирана- Кафтан /Кафасан-Скопие-Деве Баир/ Гюешево-София- Пловдив- Бургас- Варна. Той е част от паневропейската транспортна инфраструктура и представлява един от деветте мултимодални транспортни връзки известни като критски коридори /от Втората Паневропейска транспортна конференция, Крит 14-16 март 1994 г./ представляващи европейски икономически интерес. Той осигурява увеличаване на пропускателната способност, скоростта на пътуване, високо ниво на комфорт и безопасност на автомобилното движение. Свързва пристанищата Варна и Бургас с пристанище Дурас в Албания, осигурявайки сухопътна връзка на товарите между Черноморската зона и Адриатическо море, което го определя като естествен участък в областта на търговията и комуникациите между Европа, Близкия изток и Азия.
Перпендикулярната връзка с направление север-юг е осигурена с Паневропейски транспортен коридор № 4- Дрезден- Прага- Братислава- Гьор- Будапеща- Арад- Крайова- София- Солун- Пловдив- Истанбул/.
Петото обикновено народно събрание на II редовна сесия от 18 до 20.12.1888 г. приема закон за направа на ж.п. линията София- Кюстендил, като по късно е прокарана линията и до с.Гюешево.
Над планината се преплитат и няколко въздушни коридори с невероятно голяма интензивност на движение. Около връх Руен , Шапка или Царев връх, се засича на всяка минута самолетен полет на небосклона.

Осоговската планина, планина Осогово
Първенец на Осогово е връх Руен, Руян или Руй /2251/. При ясно време от върха се открива обзорен пейзаж. На север е лабиринтът на Крайще и очертанията на Западна Стара планина. На североизток се откриват Конявската, Люлин, Витоша и Верила планини, на изток снежната Рила, на югоизток- билото на легендарната Пирин планина. На югозапад зад долината на Каменица, се разкрива част от поречието на Брегалница, по-нататък Плачковица, а зад нея далечните контури на Кожух. На югозапад, като в някакъв исторически сън се долавят части от "най-красивата" според древния Омир- долината на Вардар. На северозапад Шар планина и планините в Южна Сърбия.
Някои свързват името на връх Руен с билката "руй", която употребявали за боядисване (виж), като поставят името в етимологична връзка с прилагателното руен. Предполага се, че то е свързано с правенето на руйно /здраво, червено/тракийско вино в по ниските части около планината. Възможно е първоначално руйно вино, да означава вино, в което е кисната сабазиевата /дионисиева/ билка руй, за да му се придаде повече танинност и следователно повече устойчивост срещу вкисване, а от друга страна- да получи хубав, бистър, рубиненочервен цвят.
На старобългарски език в писмени извори от XIII-XIV век, времето на сегашния месец септември в календарите е отбелязано, като роуен, в други- руен.Името е свързано с характерния пурпур при залез слънце в планините есенно време, когато зеления цвят на боровинките се сменя с червеникавокафява, огнена премяна. И наистина в края на септември скатовете в околностите на Руен, Мали Руен, Шапка, а в посока към Деве баир някъде до Стоичков зид, къдзето по надолу през един рид са изоставените пропадащи минни оловно цинкови галерии, околността придобива огнен, червеникавокафяв цвят, по време на събличането на есенната дреха на боровинките. Тя се сменя със сиво- пепелявокафявия цвят на скалите и попарената от сланите и студа тревна растителност.
Други предполагат, че името произлиза от "ручи", т.е. от фучи или тече. "Ручалото" с постоянното си тайнствено, фучене и съсък, изменя характеристиката си на звучене в резултат от метеорологичните условия.
Най-цялостно завладява сетивата слушано от височините на Дебелио рид, чиито недра са проядени от рудните галерии на участък "Шапка" на рудник "Осогово". Местата където по долу се вливат двата планински потока идващи от Мали Руен и Руен, началото на често пъти непокорната по надолу река Бистрица. Околното скално общество, прорязано от тънки водни бразди и заличаващи се следи от безбройни животински пътеки, припява приглушено.
Сякаш се долавят от преизподнята, култови песнопения, за нимфата Ефридика, ухапана от змия, смесени с обезпокоителните, заплашителни предупреждения на осоговската усойница, от недрата на архаичното и живелище.
Музата Калиопа- хубавогласната, майката на Орфей, тревната растителност и гората тихо припяват в исон, обогатявайки свистенето получено от шума на падащата вода сред камънака. А стария разбойник и бездомник- вятърът, в своя неспирен порив, в спокойно време, подсвирва с всяка ласка в пространството.
Но в бурно време мелодиите са неудържими интимни желания, страшни хали, властни съвокупления, менящи се в неповторими зрителни картини, в смайващо разнообразие, в зависимост от положението на слънцето, облаците, луната и звездите...
Руан на албански има значение на страж, на романски руе означава река, на персийски руй се превежда като образ на лице.
Като вземем под внимание че връх Руен е важен хидрографски център, от глагола"руйна"- потече вода изведнъж, с основание може да се изведе произхода на името му.
От тук почват изворите на река Бистрица /Главна река/, най голямата в северозападния дял на планината, по надолу известна като Соволянскса бистрица Тя извира и събира водите си в поточе от стръмните скатове разположени северозападно от Руен, място, което има следи от ледник. През зимата тук се събира огромна снежна лавина. От Мали Руен идва друг поток и двата след като се съединят, минават северно от вр.Шапка /2188 м./, който се издига на главното било източно от вр.Руен, под Дебелио рид , като главна река, между галенитните, оловни и сребърни залежи, прочутото "Сребърно коло", места на вековни рударски дейности. По надолу реката продължава, южно от Мечи камък, като в нея събират водите си пенливите, шумни като дечурлига поточета в живописна клисура, сред причудливи скални образувания. От дясно в нея се вливат посестримите и Малка, Лева от Църни камък 2069 м., която събира водите на Илан /змийско/ и Бегбунарско дерета, Орлова от Човека 2047 м. и Перша от Църнотрав 1865 м. От ляво планинската палавница е притисната от излегналия се каменист рид Добращица. Той започва от Руенското било. Съвпада с държавната граница, с посока северозапад-югоизток от Камен връх /Таш тепе/, под който е имало каракачански колиби, със североизточно направление с върховете Бъзовинек 1783 м., Кулата 1758 м. И същинска Добращица 1508 м.
Билото служи за вододел между Бистрица и нейните леви /западни/ притоци.
От другата страна събира водите си планинския поток Каменица, като под малкото Раненско поле се съединява с Лебница- известна по надолу като Гюешевска река. Образуваното от тях корито се нарича: Лебница, Каменица или Раненска. Реката е дала името си на полето, или обратно. От изток на Добращица постепенно клисурата на Бистрица се стеснява и образува красиво ждрело. Тук обитават сенките на много митични местни и чуждоземни герои, които привечер като цанцолеи подскачат от скала на скала, или се крият в шубрака. В местността "Гърлото", от където и произлиза името на село Гърляно, буйната река напуска планинския склон, обикаля от северозапад връх Лисец, приема Гюешевската река, която тече през каменичките села под Деве баир-Гюешево, Преколница, отправя се към Соволяно и се влива в р. Струма при село Коняво.
Северно от връх Бождерица 1300м. води началото си Лебнишката река, първоначално между нея и Крива река е разположено граничното било- Таш-тепе, Бождерица, Девебаир. Преминава през затворените оловно-цинкови рудници, Гюешево, Преколница и под Долно село, преди река Коприва се влива в Бистрица. По значителен е нейният десен приток Ръжча, който извира под връх Таш`тепе и се влива в нея под с. Гърляно.
Бистришката речна група събира водите си северно от съединените била: Деве баир, Бождерица-Руен, Бег-бунар-Руен и западно от седловината Вратца.
От връх Човека от масива на вр.Кюнек 1929 м. извира Глоговска /Глогощица/. Тя приема Мечкина вода от Мечкина дупка, Ламучката и Белата води. Минава през село Жиленци, западно от град Кюстендил, където се влива във Вратечка река, извираща от 1700 м. източно от връх Църната чука, в която до тук се вливат Глушечка Воденичница /в турско врече в нея са преведени водите от изворите Три кладенци от басейна на Орлова река под връхЧовека/. Рабушка извира под връх Платно и протича по северните склонове на планината над Жиленци, между Жиленски говедарник и Сенокос, минава през изворния град /Пауталия/ (виж) днешния Кюстендил, където се именува Банска или Банщица. Тук в нея се вливат Колушкото и Катранлийското дерета. Под село Ябълково Банщица се влива в река Струма /Стримон, Кара су/ която извира от планината Витоша /Скомбър/.
В тракийската древност Стримон е олицетворявала речният бог.
Новоселската /Слокошка/ река извира под седловината Предела 1173 м. в землището на махала Чепиопашци, тече в северно направление, като носи името на пръснатото в нейното най горно течение Ново село. От дясно в нейното горно течение се извисява Черни връх 1695 м., югоизточно от местността "Трите буки", на рид между Млачка, Манастирска и Скокова река, наречена така заради хубавите и водопадчета. Един от притоците на Скокова, между лъчевидно разположените потоци в котловината, който извира между Кюнек и Кулин камък се нарича Плавило, тъй като в него са къпали /плавали/ овцете преди стриженето им.
Ореховски дол, който групира цяла система поточета между Байрам преслап и Ореховски рид, под Ново село се събира с по голямата си сестра.
Новоселска и Добра, която също извира от седловината, текат в противоположни посоки, като Добра се влива в Елешница. Двете служат за граница между източния /нисък/ и западния /висок/ дял на Осоговската планина, намираща се североизточно от връх Руен. Западния дял има две ясно очертани заоблени била с множество разклонения, пресичащи се при връх Руен.
Притоците на Новоселска река са предимно от лява страна /Боровити, Иванов, Сухоборски дол/. Покрай течението и се издига билото на Бреза, на изток от което протичат три малки поточета, лятно време негостоприемни мрачни суходолища, с връх Белток 1524 м. Новоселска се влива в Струма при село Жабокрът.
Река Елешница се образува от две рекички при Червена ябълка /Цръвена ябука/. Едната извира южно от най високия архаичен дял, включен между върховете Руен, Балтаджийница и Бег бунар на около 2100 м., тече първоначално в югозападна посока, почти успоредно на вододелното било до Щърби камък. В нея се влива под махала Ивановци от с. Червена ябълка Черна река, която извира от Фурнище, под върховете Шапка и Църни камък. На около половин километър по надолу, вече по течението на Елешница, в нея се влива Мурин дол. По надолу Елешница приема в пенливите си обятия водите на карстови извори и потоци с дълбоко /драматично/ врязани в склоновете долини.
Река Добра набира водите си от Предела и преди връх Горовец 1134 м. се влива в Елешница.
Каровица след като приюти в обятията си десния, сравнително голям приток Мала река се влива в Елешница. Като минава до село Раково в северния Пиянец и се влива в нея при централната му махала, след което се отправя на северозапад и минава покрой село Смоличано, през село Ваксево, където приема Речица или Църваричката река, която извира под местността Чернатна скала. Източно от нея е резерват "Габра". В своето буйно, лъкатушно движение към голямата сестра Струма, тя преминава през почти всички геоложки формации, оставили следи върху снагата на планината.
Копривен носи името на махалата до нея. Извира източно от върховете Брезович 1266 м., Ямата 1325 м. и Ерсеновица 1277 м., съединява се с няколко маловодни рекички и долища и се влива в Струма при село Драгодан. В средния завой на Копривен е врязан връх Бочвата.
Някога в разгара на един от съборите, които се правели на това място се разбраро, че идват башибозуци. Изплашените съборяни събрали своите ценности и ги скрили в една бъчва, която зарили в кладенец. От страх, никой не запомнил мястото, което и до сега упоритите иманяри издирват.
Берсинската река извира в пределите на Лелинска чука. Двата и потока- доловете Търсински и Лелински, обхождат рида Маджовица и в Берсин образуват обща река, която при Нов чифлик се влива в Струма.
Граничката река извира от венеца, който се образува източно от Брезовски рид към връх Кожманица 1069 м. Тече в североизточно направление през селата Пелатиково, Рашка Гращица, Неделкова Гращица, и над Невестино се влива в Струма.
Каменица /Саска/ река, или Тураница, по името на махалата Тураница, разположена в горното и течение, извира от Бойков преслап под връх Руен. Оставя от лява страна водораздела: върховете Тураница, Балтаджийница, Ждрапаница, Просеченик, разсича пиянечките села, известни под името Осоговия: Саса /от живялите там немски сакски рудари, избити в края на ХVII в./, Въртиславци, Каменица. Срещу село Калиманци в Калиманското езеро при село Дулица, в див и дълъг пролом, между Голак /Голеш/ и Осогов, който се нарича Осоговска клисура се влива в Брегалница /Астиб или Баргала/
Цръвничката река от потурченото от султан Мохамед IV Царево село, или Василево, главен център на южния Пиянец в полите на планината Голак, принадлежи към Брегалнишкия отводнителен басейн.
Осойница, която се образува от реките Пеклянска от баира Голак, Лачка от Малашевските планини, Борбощица от Плачковица, Търсинска от Голак и реките Блатечка, Градска, Зърновска и Раданска се вливат от лява страна в Брегалница. По Кочанското поле те слизат от Плачковица до град Радовиш /по името на някоя си кралица Рада, чието кале от дясно на реката било превзето от турците/ и по нататък към град Струмица /известен като древния град Понт, в средните векове Тивериопол, свързан с легендата за 15-те тивериополски мъченици/.
Азмак е най големият Брегалнишки приток от Овчеполието.
Кочанската /Стара или Голяма / река извира при върховете на Заимица, от връх Китка, на северозапад от Царев връх /Султан тепе/, срещу изворите на Крива река и Оризарска река. Кочанската река се влива в Брегалница под град Кочани, а Оризарската- под село Оризари.
Злетовската река или Злетовщица се образува от Дренъчка, Заимица и Лопино. Те извират от Дренъчки и Лопенски върхове и от Дългия дел и Чатал чешме. Водите от Чатал чешме се делят към Дурачка и към Злетовска река. Трите рекички се сливат в глухата долчинка Руменин камък /по името на фидан бойлията Румена, "дигната от самовилите" та станала войвода/ и образуват Злетовската река. Тя минава край селата Кнежево, Емирица, Койково, Ямище, Злетово /край което в склоновете на Плавица е издигнат Лесновския манастир/. Реката разсича Злетовската долина на изток от Кратово /Транупара- от "кър"-гора и "ова"- поле/ и над Щип се влива в Брегалница. По средна Брегалница до Струма се простира Пиянечкия край /Стара Пеония/ с около 50 села, а по горното и течение- Малешево.
Дурачка река извира под Царев връх /Султан тепе/, най значимия орографски възел в планината след Руен, от преслапа Чатал чешме. По предание при нашествието на турците султана е идвал на върха, който е именуван Царев /Султан тепе/, а войските му стояли на реката. Оттам от "дур"- стоя- Дурачка река. По дясната страна на реката се намира бърдото Калин камък, а по лявата- Средна гора и Редки буки. Недалеч от изворите и е разположено село Станци, където се влива Станцийска река. По надолу по реката се намира средновековния манастир "Йоаким Осоговски" /Сарандапорски/ до местността Бабин дол.
Крива река /Сарандапор/- през средните векове, поради многото лъкатушения, по късно в превода на турски Егри су или Егри дере- извира от развалините Градище, от красивата долина включена в билния ъгъл между Камен връх или Таш тепе /Сака или Сакар баши/, наречен така поради каменливостта на темето му, където са обитавали каракачани- елини и Руен-Султан тепе, който навява тъжни спомени от братоубийствената война от 1913 година. По долината на реката с около 30 села местността е известна като Славище. Между реките Крива и Пчиня се простира местността с около 60 села известни с наименованието Козяк. Реката първоначално тече в югозападна посока, към град Крива Паланка /Егри Паланка/ и разсича масива Тураница, който е развит в същата посока. Тук минава и шосето на Байрам паша, прокарано по времето на Мурад IV- /1623-1639г./ по течението на реката и е основан укрепения град Егри Паланка в 1634 година. По нататък Крива приема извиращата от хълма Лисец над Кратово Кратовска /Табашка/ река при Любевски хан. При кумановското село Клечовци се влива в река Пчиня /до горното течение на която е издигнат Пчинския манастир/, която идва от към Карадаг и разсичайки Овче поле се влива преди Велес в река Вардар.
В орографско отношение Осогово е трудна за ориентиране планина.
Гръбнакът и се състои от две основни, перпендикулярни едно на друго била. Перпендикулярното на граничното било е по разнообразено в множество разклонения във всички посоки.
Пресечната точка на двете била е връх Руен 2251 м., главен орографски възел на планината.
Най високото и дълго било, с посока североизток-югозапад, се простира между гр. Кюстендил- селище с осем хилядна история, с координати 42 16`48" северна ширина и 22 41`33" източна дължина и гр. Кочани. От Кюстендил, с лесопарк Хисарлъка залесен от есента на 1891 г. с борова гора, към село Богослов започват стръмни хълмове с куполообразно основание. Това са върховете Гроб 1320 м., Кюнек 1923 м., като на билото южно от него, разположено между противоположните течения на Млачка и Новоселска реки се издигат върховете Грамадите1654 м., Три буки 1571 м., Черни връх 1707 м., Юрушки гробища- чието име напомня за старите си обитатели /мохамедани, катунари-номади/. След връх Кюнек следват Кулин камък 1919 м., Човека /Бегбунар/ - от близкия бейски кладенец в подножието му, Шапка 2188 м. /заради физическите си особености/, Мали Руен, Руен, седловината Сокол 1859 м., Царев връх 2085 м. /според едно предание Деспод Константин /по чието име е кръстен град Кюстендил/ построил тук чешма и затова върха е приел това име, според друго тук е имало столнина на царя Константина /който по късно се именува Юсуф/ и около тепето пасели стадата и конете му/. Билото от Кюстендил до Царев връх се нарича Бегбунарско, а от Царев връх /където минал султан Мехмед/ до Кочани е известно като Лопен. Следват върховете Маркова стъпка 1781 м. и по Мъртвечки рид до Панагюр 1614 м., като билото завършва до едно връхче над Злетовска река, близко до гр. Кочани. Някога землището на сегашния град е било блатисто пасище за свине и тук се намирали много кочини. По народна етимология и името на града се именува Кочани, т.е кочини. През царуването на Мохамед IV в 1670 г. населението било потурчено от великия везир Мехмед Кюприли.
Руенското /гранично/ или главното било с посока северозапад-югоизток, започва от седловината Велбъждският проход или Деве баир /камилска височина/, продължава към конусовидния Бождерица /Бождарица/ 1580м., близо до него стои все още постройката /развалини/ на старата митница, която днес е разположена при "Равна нива". Продължава към Таш тепе 1993 м., Руен 2252 м., след който са наредени високи обли върхове, между тях с ниски стръмни преслапи Балтаджийница 1995 м., Ждрапаница 1814 м., Просеченик 1753 м., Капитан Шопов 1750 м., Копривата 1780 м., Шамска чука 1680 м., Сива кобила 1602 м., Омар 1190 м., Щърби камък 1132 м., и завършва при Черната скала 948 метра.
От главното било /Дългий дел или Предел/ изворните планински води се делят за да се отправят в различни посоки, във Вардарския и Струмския отводнителни басейни.
През Дългий дел, граничното било минава границата между Турция и Княжество България по Берлинския договор /1878г./ и с една малка корекция в ю.и. част е установена Българо-Сръбската граница по Букурещкия и Ньойския /1919г./ мирни договори. Преди границата да раздели планината, по нейните била чергарували юруци и каракачани, които лятно време прекарвали стадата си по планината, а есен слизали да зимуват край Бяло море. Тяхната орис по неволя винаги е била да помагат на хората извън закона, защото в противен случай са рискували живота, семействата и стадата си.
Осоговската планина е величествен природен храм, който е невъзможно да обходим, оазис с природна, духовна и богата културна летопис, които е невъзможно да опознаем до край.

Осоговска планина, планина Осогово


За връзка: 0878452095


От същия автор:

adventisti-kyustendil.free.bg

arhiereysko-namestnichestvo-kyustendil.free.bg

avgust.free.bg

baba-yaga-kyustendil.free.bg

bahayci-kyustendil.free.bg

dobrodeteli-aleya-kyustendil.free.bg

evangelska-petdesyatna-tsarkva-kyustendil.free.bg

fevruari.free.bg

gospodin-znachenie.free.bg

granichki-manastir.free.bg

kalendar-kyustendil.free.bg

kulturniyat-ezik-na-rasteniyata.free.bg

kyustendilska-eparhiya.free.bg

kyustendilska-prolet.alle.bg

mesets-april.free.bg

mesets-juny.free.bg

obedinena-bozhiya-tsarkva-kyustendil.free.bg

osogovo-mountain.free.bg

osogovskata-planina.free.bg

osogovskatausoynitsa.free.bg

pautaliya.free.bg

pautaliya-asklepion.free.bg

pchelarstvo-kyustendil.free.bg

poetry-kyustendil.free.bg

romi-kyustendil.free.bg

simvolika-na-tsvetovete.free.bg

skapotsenni-kamani.free.bg

sveti.mina.free.bg

svideteli-na-yehova-kyustendil.free.bg

usoinitsa-osogovska-usoinitsa.free.bg

yordan.kotev.free.bg

Заселниците...

В бездната на неизвестното, в развитието на живота върху Земята е невъзможно да се проникне, колкото и авангардни хипотези да ни предлага за това заобикалящият ни научен свят… Затова защо да не оживим древността с библейски легенди /сладки приказки/, докато стигнем до сведения, които са запечатани достоверно в различни паметници на преходната културна летопис. Човешката история започнала от трагедията на първото библейско семейство… Адам и Ева…загубили сина си. Убиецът Каин забягнал в земята Нод. Основал град, по името на сина си Енох, седми пояс от Адам, баща на Матусал, чийто син Ламех е баща на патриарха на човечеството - Ной. Потомците му- Сим, Хам и Яфет- отседнали в Месопотамия. Силен и войнствен потомък на Хам- Нимрод, син на Хуш, обединявал и предвождал ноидите. Наследниците му започнали грандиозния строеж на Вавилонската кула, като създавали силен център, за да не бъдат подчинени на семитите и яфетите. Но създателят смесил езиците на властолюбците и ги пръснал по цялата земя. Езиците на Симовото племе разделил на 15, на Хамовото- на 32, а на Яфетовото- на 15. Семитските поколения се поселили в изтока и в Азия, хамитските- в юга /Африка/, а яфетските /индоевропейците/ населили севера и запада /северна Азия и по голямата част на Европа/. Семитските народи, които спадат към семейството на семидско-хамидските езици, са разпространени в Предна и Югозападна Азия, от средиземноморското крайбрежие до река Тигър и от Арменските планини до южния бряг на Арабия и Северна Африка.
Тайнствата на скъпоценните камъни Делят се на три главни клона: арамейски или северен- асировавилонски, еврейски със самарянски и моавски, финикийски с пуническия, арамейския, халдейския и сирийския; южния клон- същинско арабският, с който е сроден етиопският; източния клон- акадския на древните страни Асириа и Вавилон. От Арфаксад- третия Симов син, роден две години след потопа, почнало родословието на евреите. Кайнана е втори пояс на Сим, по него били : Сала и Евер и от неговото име се нарекли евреите и еврейския народ до днес. При Фалек земята била разделена между ноидите, по него са: Рагава, Серуха, Нахор, Тара и Авраам. Семитският клон в лицето на Авраам се разделил на три: 1. авраамити- Яков, внукът на Авраам, имал дванадесет синове- родоначалници на дванадесетте еврейски колена на еврейския народ; Виж 2. измаилтяни- от Измаил, който е баща на бедуините и 3. потомците от Авраам и жена му Хетура. Хам /в превод- изгорен, черен/ е баща на южните араби, етиопците и египтяните, които са потомци на Мицраим, либийците и африканците /Бит.10:6-20/. Те са поколения на внука му Ханаан- родоначалник на дванадесетте /ханаански, финикийски/ народи, които са пръснати по земята, от които произхождат и циганите /ромите/. Хамидската езикова група се дели на три подгрупи: берберски, египетски и кушитски езици. Яфетовият син- Мосхос, от "земята на Магога, княза на Рос"/Езек.38:2/ е родоначалник на славяните. Неговият род отишъл на север и по името на своя прадед, където се заселили най-напред нарекли селището и реката, която минавала покрай него Москва. След като се размножили воювали на северозапад до Сканландия, до голямото море, от където идва и името им, преобразувано на славяни. Част от тях се завърнали в търсене на територии за заселване и след нови битки се установили покрай покрай голямата река Болга /Волга/. От името на реката тези славяни се нарекли болгари. Някои от тях останали там до 328г. от н.е., а след 300 години започнали да се появяват около река Дунав. Яфетовият син Тирас е праотец на тракийците, а Яван /в превод на гръцки Йон/- на гърците. Потомците му заселили древна Гърция, областта Яван-евр./Йония, Елада/ и западната част на Мала Азия с всичките острови. Яфетовият внук Китим, син на Яван е родоначалник на населилите остров Кипър и другите острови в средиземноморския басеин, както и Македония, която според тогавашните представи граничела на юг с Тесалия и Епир, на изток- с Тракия и Егейско море, на запад- с Илирия и на север с Мизия. Римляните разделили полуостровната част в 142 г.пр.н.е. на две области: Гърция /Ахая/ и Македония. Яфетовият син Гомер населил северните крайбрежия на Черно море и от неговите наследници произлезли имената на старите кимерийци, на Кръм или Крим. Яфетовият потомък Тогарма е дал името си на страната Тогарма, днешна Армения. Под Магог Яфетов син се разбира северните, европейски и азиатски народи, в земите на север от Кавказ. Яфетите /индоевропейската раса/ или семейството на народите, чиито прадеди били арийците се разпръснали между Индия и западното крайбрежие на Европа, а именно: индийци, иранци, гърци, италиоти, келти, германци /франки, немци, англосаксонци, скандинавци и др./, славяни /руси, поляци, чехи, моравци, българи, сърби, хървати, словени и др./. Индоевропейските езици днес са повече от 100 /сто/. Тази група се дели на 8 главни клона: 1.индийски; 2.ирански, персийски, кюрдски, арменски и др; 3.гръцки; 4.албански; 5.италически- латински/италиански, френски, испански, влашки и др./; 6.келтски; 7.германски /немски, английски, шведски и др./; 8.балто-славянски- руски, полски, чешки, словенски, сърбохърватски, български, литовски и др. Към това езиково семейство се отнасят и отмрелите хетски, тохарски, тракийски………
За подробности потърсете в библиотеката книгата: Осоговската планина- автор Йордан Котев
Осоговската планина

Designed and developed by Vladimir Kotev